Псориазис е хронично заболяване, което периодично напомня за себе си през целия оставащ живот на хората, при които веднъж се е изявил. Появата на псориатични лезии на различни места по тялото в моменти, в които са най-малко очаквани, причиняват значителен стрес и тревоги на страдащите. Отдавна е отбелязана тенденцията сред болните от псориазис често да се наблюдават случаи на ниска самооценка, усещане за отхвърляне от обществото, депресия и други емоционални разстройства. До момента на разработване на доказано ефективна терапия срещу псориазис, той ще си остане дерматологично заболяване, ефектът от което обаче ще се проявява далеч не само с кожни последствия, а и с психологически.
В това отношение много важен е подходът към болните от псориазис от страна на хората, контактуващи с тях. Обикновено състоянието на кожата е сред първите фактори, които правят впечатление при завързването на нови социални контакти, а в това отношение псориазисно болните са силно ограничени, поради дистанцирането и страхът на околните от прихващане на заболяването от тях. Доказано е обаче, че тяхното състояние по никакъв начин не застрашава обкръжаващите ги, защото псориазис не е заразно заболяване и не може да се предаде от болен на здрав с никаква форма на контакт.
Окуражаващото отношение и приемането на състоянието на страдащите без излишни предразсъдъци и страхове от друга страна е предпоставка за равнозначното им приемане в обществото и психологически стимул за намаляване на стреса и притеснението у страдащите, което доказано способства и за намаляване остротата на заболяването и оредяване на неговите прояви.
Така добрата информираност по отношение на псориазиса е достатъчно функционален фактор за намаляване негативния ефект от това заболяване, поне до достигането на времената, в които то ще е напълно лечимо или подлежащо на успешна превенция.
