Д-р Иван Гроздев, Клиника по кожни и венерически болести,
УМБАЛ „Александровска”
Псориазисът е системно хронично възпалително заболяване, засягащо между 1-4% от световната популация. Качеството на живот на пациентите е значително увредено до степен, сравнима с това на пациентите, страдащи от сърдечно-съдови и злокачествени заболявания и диабет. Всичко това доказва, че псориазисът е социално-значимо заболяване, което изисква непрекъснат терапевтичен контрол. Етиологията на заболяването все още остава неизвестна. В последните години обаче се установи, че патогенетично псориазисът представлява Т-клетъчен имунологичен отговор към все още неизвестен антиген. Основна роля в този имунологичен отговор имат Т-хелпери-1 (Тх-1) и Т-хелпери-17 (Тх-17) лимфоцитите и синтезираните от тях проинфламаторни цитокини – тумор-некрозис фактор алфа (ТНФ-алфа), интерферон-гама (ИФН-гама), интерлевкин-17 (Ил-17) и интерлевкин 22 (Ил-22).
В около 80% от случаите псориазисът протича под форма, която може да бъде контролирана с локални средства или в комбинацията им с фототерапия. Според утвърдените консенсуси за лечение на псориазис първо средство на избор за локално лечение е комбинацията калципотриол/бетаметазон дипропионат. Предимството на комбинирания препарат се състои в едновременния бърз терапевтичен ефект на двете съставки от една страна и намаления риск от нежелани странични реакции от друга. Комбинацията калципотриол/бетаметазон дипропионат потиска възпалението и пролиферацията на кератиноцитите, както и стимулира тяхната диференциация. (фиг. 1)
